Мартеницата е известна с обредната си украса от усукани бели и червени конци. Предимно изработена от вълнена или памучна прежда. Носеща радости и усмивки в малки и големи, всяка година на първия ден от месец март традиционно българите се закичваме.

Празникът на Баба Марта (митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март) в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.

Ето една от легендите за появата на Мартениците

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързва на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март. 

Според народното поверие червения цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се вържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. 

Още малко история …

Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.

Комерсиализация на празника

През последните години в страната ни се наблюдава тенденция към комерсиализация на празника. От средата на февруари започва масова продажба на мартеници на оживени публични места, особено интензивна в големите градове. Традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено производство в Китай, от което се възползват повечето търговци с цел реализиране на по-високи печалби, тъй като произведените в Китай мартеници са до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара. Сред богатото разнообразие на видове мартеници се забелязват и кичозни и нетрадиционни за страната ни и историята, която носим.

Има надежда …

За радост все още има надежда да се съхрани една българска и символична за нас традиция, защото има хора, за който плетенето на мартеници е призвание, страст и начин на живот. Нека си пожелаем винаги да ги има тези хора, а ние да ги подкрепяме, като си купуваме точно от тях! 

“Честита Баба Марта на всички от Екипа на “БГ ИНВЕСТ 76”!

Да закичим себе си и най-близките си с мартеници – да прогоним лошото и поканим доброто. Да обичаме всичко българско, тачейки традициите и предците си. Да си пожелаем здраве, дълголетие и благополучие! Амин!

Мартеничка

Тази пъстра мартеничка

баба ми я върза —

за да съм кат лястовичка

пъргава и бърза.

Както тя е от коприна

бяла и червена,

да съм цялата година

бяла и червена.

Лястовичка като видя

или щъркел — бърже

при трендафила да ида

да му я завържа.

И да стана аз тогава

хубава, голяма,

весела, засмяна, здрава,

също като мама.

Елисавета Багряна